Днес случайно хванах по НТВ интервюто с Красимир Горсов. Много тъжна история, много каши се забъркаха, медиите извлякоха огромна полза от цялата работа, но се доказа едно: няма безгрешни хора.
Преди време, когато стана инцидента и когато нета се напълни с какви ли не изказвания по адрес на Стависки се опитах да изкажа мнение, което бе анатемосано. Днес обаче се доказа, че човек греши и винаги има начин една грешка да бъде простена, стига да го желаеш. Нито Стависки, нито Красимир, нито Диана са идеалните хора. С помощта на медиите, които търсейки сензация и на които едва ли им пука изобщо за човешки чувства, а само за рейтинг, успяхме да разберем как и нашите големи приказки, които всеки ден казваме непремерено, никога не мжем да бъдем застраховани от това, което може да ни сполети. Днес някои от нас гледаха с насълзени очи, други проклинаха, но никой не си дава сметка колко сложно нещо е човешкият живот и колко лесно може да попаднем в неговия капан и ние. За щастие или нещастие на семейство Горсови това стана прекалено публично, но би трябвало да е един безценен урок за всички нас. Първо, да можем да признаваме и прощаваме грешките, а не изразът "н всеки се полага втори шанс" да важи само във филмите.  Второ, всеки е способен да обича, но най-красиво е, когато имаш смелостта да го признаеш. Трето, "на чужда глава и сто тояги са малко", но да се молим на Господ нещо подобно да не ни сполети и нас.
Няма да коментирам или да разсъждавам над думите на Горсов. В този момент се моля и Красимир, и Диана, и Стависки да получат този шанс, а това най-добре ще стане, ако Мануела наистина се оправи. И все си мисля, че ако има Господ и той раздава справедливост, накрая всички ще са доволни и ще са си получили урока. Такива неща се случват всеки ден, просто това, че се случи на публична личност ни накара да бъде неволни свидетели на една драма. А може би това е знак или урок свише.


Който се е разкаял, той е почти невинен.
                                                            Сенека